Времето котва няма

Като скитник приведен и блед

животът бавно, уморено върви.

И все така бавно крачи напред,

но на едно място отдавна стои.

Бездомникът е печално сърдит

и със зимни нюанси изглежда.

Като присъда е в шепата свит

на своята сляпа надежда.

....................

До кога ще се будим сепнати от мрака.

без надежда, път и промяна.

Колелото се върти, то не чака.

Котва в живота времето няма.