Времето котва няма
Като скитник приведен и блед
животът бавно, уморено върви.
И все така бавно крачи напред,
но на едно място отдавна стои.
Бездомникът е печално сърдит
и със зимни нюанси изглежда.
Като присъда е в шепата свит
на своята сляпа надежда.
....................
До кога ще се будим сепнати от мрака.
без надежда, път и промяна.
Колелото се върти, то не чака.
Котва в живота времето няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олга Дамянова Всички права запазени
