25 feb 2014, 22:51

Времето… миг от вечността!

  Poesía » Otra
857 0 0

 

Времето… миг от вечността!

 

 

Времето, безкрайността на вселената

или миг от вечността,

така странно понятие.

Времето, то помага да изчезнат раните,

нанесени в битките на живота по нашата душа.

Времето, лечителят на изгубените любови,

тежките съдби и погубените мечти.

Казват „живеем веднъж”,

а не живеем ли всеки ден, всяка минута,

всяка секунда?!

Всеки поет дъх, всеки удар на сърцето

са безценният подарък, даден ни от времето!

Нима трябва да го пилеем в безсмислени сълзи,

вместо гордо да вдигнем глави

и да поемем своите съдби?

Времето, странен учител е то.

Ту в унес от радости ни възвишава.

Ту в тежки изпитания поставя.

Но научило ни е, че там някъде винаги има

в тъмнината искрица надежда за по-добро.

За което безспирно се борим

и търпеливо чакаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...