Времето… миг от вечността!
Времето, безкрайността на вселената
или миг от вечността,
така странно понятие.
Времето, то помага да изчезнат раните,
нанесени в битките на живота по нашата душа.
Времето, лечителят на изгубените любови,
тежките съдби и погубените мечти.
Казват „живеем веднъж”,
а не живеем ли всеки ден, всяка минута,
всяка секунда?!
Всеки поет дъх, всеки удар на сърцето
са безценният подарък, даден ни от времето!
Нима трябва да го пилеем в безсмислени сълзи,
вместо гордо да вдигнем глави
и да поемем своите съдби?
Времето, странен учител е то.
Ту в унес от радости ни възвишава.
Ту в тежки изпитания поставя.
Но научило ни е, че там някъде винаги има
в тъмнината искрица надежда за по-добро.
За което безспирно се борим
и търпеливо чакаме!
© Натали Петрова Всички права запазени