Времето… миг от вечността!

Времето, безкрайността на вселената

или миг от вечността,

така странно понятие.

Времето, то помага да изчезнат раните,

нанесени в битките на живота по нашата душа.

Времето, лечителят на изгубените любови,

тежките съдби и погубените мечти.

Казват „живеем веднъж”,

а не живеем ли всеки ден, всяка минута,

всяка секунда?!

Всеки поет дъх, всеки удар на сърцето

са безценният подарък, даден ни от времето!

Нима трябва да го пилеем в безсмислени сълзи,

вместо гордо да вдигнем глави

и да поемем своите съдби?

Времето, странен учител е то.

Ту в унес от радости ни възвишава.

Ту в тежки изпитания поставя.

Но научило ни е, че там някъде винаги има

в тъмнината искрица надежда за по-добро.

За което безспирно се борим

и търпеливо чакаме!