15 sept 2007, 8:26
ВРЕМЕТО НЕ СПИРА
Зад планинските сенчести склонове,
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Никога не сме сами , дори в самотата си, и всичко се повтаря....
Прекрасно , пишеш Победителю.С обич. -
Много хубав стих, Васе!
Поздрав!
-
Хубава вечер си създал.Поздрави!
-
Да,не сме сами!
Поздрав за хубавия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав и прегръдка!