ВРЕМЕТО НЕ СПИРА
Зад планинските сенчести склонове,
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
© Васил Георгиев All rights reserved.
