Sep 15, 2007, 8:26 AM
ВРЕМЕТО НЕ СПИРА
Зад планинските сенчести склонове,
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Никога не сме сами , дори в самотата си, и всичко се повтаря....
Прекрасно , пишеш Победителю.С обич. -
Много хубав стих, Васе!
Поздрав!
-
Хубава вечер си създал.Поздрави!
-
Да,не сме сами!
Поздрав за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и прегръдка!