15.09.2007 г., 8:26 ч.

ВРЕМЕТО НЕ СПИРА 

  Поезия
505 0 5
Зад планинските сенчести склонове,
уморено от поредния ден,
слънцето огнено бавно потъва.
Ще настъпи нощта дълга,
а луната отнякъде ще изплува.
Ще заспят тихо тревите,
времето само няма да спре.
Ще остареят на някой мечтите,
съвсем малко, но същите ще са те.
В сънища кратки ще се разтварят
чувствата ни от минали дни.
Те винаги ще се повтарят,
защото в света не сме сами.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??