23 may 2016, 8:56  

Времето не успя да ме открадне

  Poesía » Otra
543 0 6


Ако аз мога да избера дали да бъда

щастлива
във всеки един момент
от живота ми
и нямам сън, защото съм
саможива, сама и нищожна,
ако мога да избера да се сгуша в

мечтите на другите,
нали моите се разпаднаха от слабостта

на притежателя си...
Дали ще бъда пак красива,

размита в утрото
и момиче, на което не му пречи

нищо...

Дано се разпръсна в някоя

прецъфвала често вишна

и да видя сезоните, разпуснати в мен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня

    Мисана, благодаря за милите думи.
  • Даже и заглавието, само по себе си, е чиста поезия. Камо ли за останалия текст. Чудесно пишеш, Йоана!
  • Но пък иначе е много красиво!
  • Чудех се дали да го сложа в проза Явно правилно съм мислила. Благодаря. И се извинявам, ако намеря начин ще го преместя.
  • Йоанче, това ако напишеш като проза, ще се превърне в прекрасна твоя мисъл. Но според мен поезия не е.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...