23 мая 2016 г., 08:56  

Времето не успя да ме открадне

544 0 6


Ако аз мога да избера дали да бъда

щастлива
във всеки един момент
от живота ми
и нямам сън, защото съм
саможива, сама и нищожна,
ако мога да избера да се сгуша в

мечтите на другите,
нали моите се разпаднаха от слабостта

на притежателя си...
Дали ще бъда пак красива,

размита в утрото
и момиче, на което не му пречи

нищо...

Дано се разпръсна в някоя

прецъфвала често вишна

и да видя сезоните, разпуснати в мен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня

    Мисана, благодаря за милите думи.
  • Даже и заглавието, само по себе си, е чиста поезия. Камо ли за останалия текст. Чудесно пишеш, Йоана!
  • Но пък иначе е много красиво!
  • Чудех се дали да го сложа в проза Явно правилно съм мислила. Благодаря. И се извинявам, ако намеря начин ще го преместя.
  • Йоанче, това ако напишеш като проза, ще се превърне в прекрасна твоя мисъл. Но според мен поезия не е.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...