Времето ни
Връщаш ме във времето.
Не биваше да те срещам.
Караш ме да помня неща,
които не искам да помня.
Във всяка една младост
са скрити мъдри желания.
В очите ти виждам себе си.
Трябва да те разкарам!
Щастието, може би е вярно
е в колите, жените, хазарта.
Мечтаех тогава за тялото ти,
за устните ти, за любовта...
Днес те виждам състарена.
Не искам тялото ти, устните, любовта!
Не желая да те виждам изгаснала,
увяхнала, изветряла, квартална...
Връщаш ме там, мое момиче.
Времето знае как да разплаче.
Времето изпраща птиците.
Ако иска ги връща обратно.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados