5.01.2005 г., 16:47

Времето ни

Поезия

1.5K 0 4

Времето ни

Връщаш ме във времето.
Не биваше да те срещам.
Караш ме да помня неща,
които не искам да помня.
Във всяка една младост
са скрити мъдри желания.
В очите ти виждам себе си.
Трябва да те разкарам!
Щастието, може би е вярно
е в колите, жените, хазарта.
Мечтаех тогава за тялото ти,
за устните ти, за любовта...
Днес те виждам състарена.
Не искам тялото ти, устните, любовта!
Не желая да те виждам изгаснала,
увяхнала, изветряла, квартална...
Връщаш ме там, мое момиче.
Времето знае как да разплаче.
Времето изпраща птиците.
Ако иска ги връща обратно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Радвам се, че ви харесва!Не знам дали съм се издигнал ,Емма.Синър,благодаря ти...

2005-01-06T14:17:13+02:00
sinner (Кая)

Как постигаш силата на творбите си?! Прекрасно е!

2005-01-06T09:48:45+02:00
Lanfear (Емма)

Много е хубаво! Знаеш ли,просто не ме оставя мисълта, че с това стихче сякаш си се издигнал едно стъпало по-нагоре по стълбата на творчеството (вкарвам измислени термини, но незная иначе как да се изразя, то е просто някакво усещане . Незнам защо.

2005-01-06T01:34:41+02:00
maq (Мая Иванова)

страшно е.много ми хареса.продължаваи.

2005-01-05T21:00:19+02:00