henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
5.01.2005 г., 16:47 ч.

Времето ни 

  Поезия
1181 0 4

Времето ни

Връщаш ме във времето.
Не биваше да те срещам.
Караш ме да помня неща,
които не искам да помня.
Във всяка една младост
са скрити мъдри желания.
В очите ти виждам себе си.
Трябва да те разкарам!
Щастието, може би е вярно
е в колите, жените, хазарта.
Мечтаех тогава за тялото ти,
за устните ти, за любовта...
Днес те виждам състарена.
Не искам тялото ти, устните, любовта!
Не желая да те виждам изгаснала,
увяхнала, изветряла, квартална...
Връщаш ме там, мое момиче.
Времето знае как да разплаче.
Времето изпраща птиците.
Ако иска ги връща обратно.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ви харесва!Не знам дали съм се издигнал ,Емма.Синър,благодаря ти...
  • Как постигаш силата на творбите си?! Прекрасно е!
  • Много е хубаво! Знаеш ли,просто не ме оставя мисълта, че с това стихче сякаш си се издигнал едно стъпало по-нагоре по стълбата на творчеството (вкарвам измислени термини, но незная иначе как да се изразя, то е просто някакво усещане . Незнам защо.
  • страшно е.много ми хареса.продължаваи.
Предложения
: ??:??