Времето ръжда не хваща.
Не можеш да го промениш.
Можеш само да си му роб
или приятел.
Беше време, когато му робувах.
Без усмивки, със сълзи.
Беше време, когато му слугувах.
Без чувството наречено любов.
Сега съм му приятел.
Един обикновен човек.
Пак робувам и слугувам.
Но не на времето, а на любовта.
© Наско кирилов Todos los derechos reservados