Времето спряло е

Отново се издигам в облаците…

Както ти ме караш да политам…

Нощем там във възглавницата…

С очи говорим си. Без питане….

Малко по-близо ще съм до теб.

Макар да се чувствам далечно…

Погледни към небето. И напред…

Нали не ти е студено, облечена.

Изпращам звезда да те сгрява…

От онези, дето палихме двама.

Безкрайно красива си. Зная го.

Когато те гледам… Ослепявам…

Знам, че си птица… Дошла си…

Да донесеш лято тука в душата…

Летиш там със мене. Мъгла си…

Потайна и смела. В самотата ми…

Спускам се отново от облаците…

Долу е сиво, не ми се прибира…

Мечтая си пак на възглавницата…

Когато те няма… Времето спира.