Времето спряло е
Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб.
Макар да се чувствам далечно…
Погледни към небето. И напред…
Нали не ти е студено, облечена.
Изпращам звезда да те сгрява…
От онези, дето палихме двама.
Безкрайно красива си. Зная го.
Когато те гледам… Ослепявам…
Знам, че си птица… Дошла си…
Да донесеш лято тука в душата…
Летиш там със мене. Мъгла си…
Потайна и смела. В самотата ми…
Спускам се отново от облаците…
Долу е сиво, не ми се прибира…
Мечтая си пак на възглавницата…
Когато те няма… Времето спира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
