21 mar 2009, 12:47

Времето за преструвки

  Poesía
661 0 3

Времето за преструвки
Дойде
Като облак засукал небето
Студени утрини
Къси дни
Свършиха се
За да могат да се играят
Драмите ни на сухо


Аз се завърнах
По-трезв от преди
По-слаб
По-малко хубав
Извиках черно белия лист
Да нарисувам нов свят
Но ми беше отказано бъдеще

И по лъжицата ми
Полепнало сладко
Следобедно правене на нищо
Преглъщам го малко по малко
Отварям прозорците си да го вдишам
Но още само се давя
И още се уча да виждам

А ти ми липсваш
Както сухия хляб на бездомен клошар
Защото те помня красива
Нереална
И чакаща

Липсваш ми защото в задния
Ми джоб съм те сгънал
И те нося навсякъде

А ми беше отказано да те имам
Защото на някой му се играеше на правила
И правилата му стряскаха
И поетите бягаха и се блъскаха в краката му
Но

Времето за преструвки
Дойде
Имената си ще заменим с числа
Шепите си ще напълним с запетаи
И по пожълтялата
От слънцето хартия
Ще пишем
И ще драскаме
Това което искаме да бъдем
Скрито под това което са ни казали
Да сме

20.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стиховете ме просълзяват с това огромно въздействие и сила на думите, които си използвал...!
  • браво!!!!много мило
    и нежно изразено мислене
  • йес!!!

    декс!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....