Времето за преструвки
Времето за преструвки
Дойде
Като облак засукал небето
Студени утрини
Къси дни
Свършиха се
За да могат да се играят
Драмите ни на сухо
Аз се завърнах
По-трезв от преди
По-слаб
По-малко хубав
Извиках черно белия лист
Да нарисувам нов свят
Но ми беше отказано бъдеще
И по лъжицата ми
Полепнало сладко
Следобедно правене на нищо
Преглъщам го малко по малко
Отварям прозорците си да го вдишам
Но още само се давя
И още се уча да виждам
А ти ми липсваш
Както сухия хляб на бездомен клошар
Защото те помня красива
Нереална
И чакаща
Липсваш ми защото в задния
Ми джоб съм те сгънал
И те нося навсякъде
А ми беше отказано да те имам
Защото на някой му се играеше на правила
И правилата му стряскаха
И поетите бягаха и се блъскаха в краката му
Но
Времето за преструвки
Дойде
Имената си ще заменим с числа
Шепите си ще напълним с запетаи
И по пожълтялата
От слънцето хартия
Ще пишем
И ще драскаме
Това което искаме да бъдем
Скрито под това което са ни казали
Да сме
20.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
