Времето за преструвки
Дойде
Като облак засукал небето
Студени утрини
Къси дни
Свършиха се
За да могат да се играят
Драмите ни на сухо
Аз се завърнах
По-трезв от преди
По-слаб
По-малко хубав
Извиках черно белия лист
Да нарисувам нов свят
Но ми беше отказано бъдеще
И по лъжицата ми
Полепнало сладко
Следобедно правене на нищо
Преглъщам го малко по малко
Отварям прозорците си да го вдишам
Но още само се давя
И още се уча да виждам
А ти ми липсваш
Както сухия хляб на бездомен клошар
Защото те помня красива
Нереална
И чакаща
Липсваш ми защото в задния
Ми джоб съм те сгънал
И те нося навсякъде
А ми беше отказано да те имам
Защото на някой му се играеше на правила
И правилата му стряскаха
И поетите бягаха и се блъскаха в краката му
Но
Времето за преструвки
Дойде
Имената си ще заменим с числа
Шепите си ще напълним с запетаи
И по пожълтялата
От слънцето хартия
Ще пишем
И ще драскаме
Това което искаме да бъдем
Скрито под това което са ни казали
Да сме
20.03.2009
© Десислав Илиев Все права защищены