25 jun 2023, 21:27

Вретено 

  Poesía » Otra
332 1 3

На спомените в приказката бяла

реша ли да се втурна,

на прага ме посреща баба

с усмивка блага и в ръката с хурка.

 

Истории преде с ефирна прежда –

отекват надълбоко и напътстват.

По устните ѝ благородство грее,

а в мене се населва мъдрост...

 

Научи ме – днес мога да преда,

потрябва ли, дъга ще изтъка

и ще разстели седемцветен дар

над нас небесната ръка.

 

Не питам кой, защо и как

вретеното завърта, препредава,

но ако има как, повторила бих пак

онези мигове на село с баба.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??