Вретено
На спомените в приказката бяла
реша ли да се втурна,
на прага ме посреща баба
с усмивка блага и в ръката с хурка.
Истории преде с ефирна прежда –
отекват надълбоко и напътстват.
По устните ѝ благородство грее,
а в мене се населва мъдрост...
Научи ме – днес мога да преда,
потрябва ли, дъга ще изтъка
и ще разстели седемцветен дар
над нас небесната ръка.
Не питам кой, защо и как
вретеното завърта, препредава,
но ако има как, повторила бих пак
онези мигове на село с баба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
