8 abr 2009, 8:48
Вричане
Нощта заспива в нашата прегръдка.
(Ще я събудим утре призори.)
А думите разбраха и си тръгнаха.
(Не трябват думи, щом в любов горим.)
Луната пак в прозореца наднича,
в букет събрала палави звезди.
Душите ни за първи път се вричат.
Дано съдбата ни възнагради!
(Ще я събудим утре призори.)
А думите разбраха и си тръгнаха.
(Не трябват думи, щом в любов горим.)
Луната пак в прозореца наднича,
в букет събрала палави звезди.
Душите ни за първи път се вричат.
Дано съдбата ни възнагради!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
