8.04.2009 г., 8:48 ч.  

Вричане 

  Поезия » Любовна
2403 0 30

Нощта заспива в нашата прегръдка.

(Ще я събудим утре призори.)

А думите разбраха и си тръгнаха.

(Не трябват думи, щом в любов горим.)

 

Луната пак в прозореца наднича,

в букет събрала палави звезди.

Душите ни за първи път се вричат.

Дано съдбата ни възнагради!

 

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??