Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
7 jul 2016, 13:01

Връщам ти любовта в целофан

  Poesía » Otra
1.9K 3 8

Затръшвам врати след себе си,

една след друга.

Далечни трясъци... Боли...

Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...

За последен път съм такава глупачка!

Ще си сложа любимото червило,

ще да бъда Никоя...

онази студена жена с  восъчно лице

и загадъчна усмивка, която обича да танцува

с непознати...

Връщам ти любовта в

целофан, за да не се одраска отново

от грубите щрихи на нежността ти...

 

автор: Моник Валерѝ

дата: 06.07.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Стихът е  в свободен стил*

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0