Връщам ти любовта в целофан

7 jul 2016, 13:01

Poesía » Otra

1458 3 8

Затръшвам врати след себе си,

една след друга.

Далечни трясъци... Боли...

Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...

За последен път съм такава глупачка!

Ще си сложа любимото червило,

ще да бъда Никоя...

онази студена жена с восъчно лице

и загадъчна усмивка, която обича да танцува

с непознати...

Връщам ти любовта в

целофан, за да не се одраска отново

от грубите щрихи на нежността ти...

автор: Моник Валерѝ

дата: 06.07.2016 г.

Стихът е в свободен стил*

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2017-01-02T11:31:26+02:00

Харесах
Звездичката (Ивелина каменова)

2016-11-24T20:16:16+02:00

Фина си като коприна,поезията която твориш- също.Поздрав!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-07-07T20:44:59+03:00

Ех,пак недостъпни.Любовта в целофан."Студена жена с восъчно лице".Иди че обичай.
Усмивка с поздрав!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-07-07T18:03:22+03:00

Идеята с целофана ми допадна!
Luna13 (Моника Стойчева)

2016-07-07T14:48:42+03:00

Благодаря ти, Светле!
contessa (Светла Асенова)

2016-07-07T14:17:47+03:00

Как боли, когато си отива, но пък това как вдъхновява след това...
Прегръщам те!!!
Luna13 (Моника Стойчева)

2016-07-07T13:08:29+03:00

За тази опаковка се сетих. .... Благодаря, ти Дора!
doreto66 (Дора Павлова)

2016-07-07T13:04:29+03:00

друга "опаковка" (не толкова "шумна" и твърда) би била по-подходяща, струва ми се.