7 июл. 2016 г., 13:01

Връщам ти любовта в целофан

1.9K 3 8

Затръшвам врати след себе си,

една след друга.

Далечни трясъци... Боли...

Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...

За последен път съм такава глупачка!

Ще си сложа любимото червило,

ще да бъда Никоя...

онази студена жена с  восъчно лице

и загадъчна усмивка, която обича да танцува

с непознати...

Връщам ти любовта в

целофан, за да не се одраска отново

от грубите щрихи на нежността ти...

 

автор: Моник Валерѝ

дата: 06.07.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Стихът е  в свободен стил*

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...