perov (Валдемар)
83

12 jun 2015, 20:55

Връщане

Poesía

707 0 1

Помня онзи ден

като наказание,

като присъда...

Премина покрай мен

като сияние,

като полъх пеперуден

от везани крила...

Последна среща.

Махна ми с ръка,

вцепенен стоях,

да отвърна се не сещах...

Ти ли беше, аз ли бях?

Не проумявах сам.

Беше ми горещо...

като днес - защо

пак връща ме тъгата

към онази среща,

режеща сърцето до сакато...?

Дали защото

тръгна ти оттам,

а то - обло като Земята?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

perov (Валдемар)

Благодаря сърдечно, Владиславе! Поздрави от мен!

2015-06-15T15:32:51+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0