Помня онзи ден

     като наказание,

     като присъда...

     Премина покрай мен

     като сияние,

     като полъх пеперуден

     от везани крила...

     Последна среща.

     Махна ми с ръка,

     вцепенен стоях,

     да отвърна се не сещах...

     Ти ли беше, аз ли бях?

     Не проумявах сам.

     Беше ми горещо...

     като днес - защо

     пак връща ме тъгата

     към онази среща,

     режеща сърцето до сакато...?

     Дали защото 

     тръгна ти оттам,

     а то - обло като Земята?