perov (Валдемар)
83

Jun 12, 2015, 8:55 PM

Връщане

Poetry

705 0 1

Помня онзи ден

като наказание,

като присъда...

Премина покрай мен

като сияние,

като полъх пеперуден

от везани крила...

Последна среща.

Махна ми с ръка,

вцепенен стоях,

да отвърна се не сещах...

Ти ли беше, аз ли бях?

Не проумявах сам.

Беше ми горещо...

като днес - защо

пак връща ме тъгата

към онази среща,

режеща сърцето до сакато...?

Дали защото

тръгна ти оттам,

а то - обло като Земята?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Благодаря сърдечно, Владиславе! Поздрави от мен!

2015-06-15T15:32:51+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0