perov (Валдемар)
83

Jun 12, 2015, 8:55 PM

Връщане

Poetry

712 0 1

Помня онзи ден

като наказание,

като присъда...

Премина покрай мен

като сияние,

като полъх пеперуден

от везани крила...

Последна среща.

Махна ми с ръка,

вцепенен стоях,

да отвърна се не сещах...

Ти ли беше, аз ли бях?

Не проумявах сам.

Беше ми горещо...

като днес - защо

пак връща ме тъгата

към онази среща,

режеща сърцето до сакато...?

Дали защото

тръгна ти оттам,

а то - обло като Земята?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perov (Валдемар)

Благодаря сърдечно, Владиславе! Поздрави от мен!

2015-06-15T15:32:51+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0