12.06.2015 г., 20:55

Връщане

706 0 1

 

 

     Помня онзи ден

     като наказание,

     като присъда...

     Премина покрай мен

     като сияние,

     като полъх пеперуден

     от везани крила...

     Последна среща.

     Махна ми с ръка,

     вцепенен стоях,

     да отвърна се не сещах...

     Ти ли беше, аз ли бях?

     Не проумявах сам.

     Беше ми горещо...

     като днес - защо

     пак връща ме тъгата

     към онази среща,

     режеща сърцето до сакато...?

     Дали защото 

     тръгна ти оттам,

     а то - обло като Земята?

 

 

 

 

 

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Владиславе! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...