12.06.2015 г., 20:55

Връщане

709 0 1

 

 

     Помня онзи ден

     като наказание,

     като присъда...

     Премина покрай мен

     като сияние,

     като полъх пеперуден

     от везани крила...

     Последна среща.

     Махна ми с ръка,

     вцепенен стоях,

     да отвърна се не сещах...

     Ти ли беше, аз ли бях?

     Не проумявах сам.

     Беше ми горещо...

     като днес - защо

     пак връща ме тъгата

     към онази среща,

     режеща сърцето до сакато...?

     Дали защото 

     тръгна ти оттам,

     а то - обло като Земята?

 

 

 

 

 

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Владиславе! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...