Все лудата и смелата аз бях
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях
и ти стоеше смело... зад гърба ми.
Отивам си. Оставям своя смях,
за да осмее дребните ти драми.
Море от песъчинки, суховей,
а устните ми жаждата слепи ги.
Оставям те, спокойно си живей,
аз взимам песента си, две-три книги.
Събудиш ли се тъжен и пиян,
вдигни очи нагоре. Ще се случи,
на облака от трепетната длан,
любов ще ти изпратя. Светъл ручей.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
