Все лудата и смелата аз бях
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях
и ти стоеше смело... зад гърба ми.
Отивам си. Оставям своя смях,
за да осмее дребните ти драми.
Море от песъчинки, суховей,
а устните ми жаждата слепи ги.
Оставям те, спокойно си живей,
аз взимам песента си, две-три книги.
Събудиш ли се тъжен и пиян,
вдигни очи нагоре. Ще се случи,
на облака от трепетната длан,
любов ще ти изпратя. Светъл ручей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
