Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
25.09.2023 г., 18:38 ч.  

Все лудата и смелата аз бях 

  Поезия » Друга
317 4 7

Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.

 

Все лудата и смелата аз бях
и ти стоеше смело... зад гърба ми.
Отивам си. Оставям своя смях,
за да осмее дребните ти драми.

 

Море от песъчинки, суховей,
а устните ми жаждата слепи ги.
Оставям те, спокойно си живей,
аз взимам песента си, две-три книги.

 

Събудиш ли се тъжен и пиян,
вдигни очи нагоре. Ще се случи,
на облака от трепетната длан,
любов ще ти изпратя. Светъл ручей.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Даааа. И не ми е скучно. Да му мислят тези, които са около мен.
  • Не пречи, че са триста, важното е, че никога не си сама
  • Зависи от дежурната за деня откачалка, Скити. Нали знаеш, че в главата ми живеят 300? Каквато е тя, такава съм и аз.
  • Не знам дали си луда и смела, но ми приличаш на буря
    Много хубав стих, Наде!
  • Редактирах, Вале. Благодаря! Радвам се, че ви харесва, момчета!
  • Наистина е така, различно но все по-хубаво Благодаря ти че сподели с нас!
  • Наде!!!
    При теб е винаги различно!
    Една буря от разнородни емоционални състояния, след всеки прочит винаги е толкова различно и никога еднакво!
    Затова обичам да те чета!
    Винаги откривам нещо ново!
Предложения
: ??:??