5 ene 2023, 6:38

Все някога някъде

  Poesía
504 0 0

 

Нахлузил ниско до очите каскета,

по риза или балтон според сезона

всяка сутрин по тъмно излизаше,

преди още трамваите да потеглят,

по пътя спираше за кафе и вестник,

който той никога така и не прочете,

накуцвайки от умора, все вървеше,

трябваше, беше длъжен да върви,

все някога някъде ще я настигне,

вече десет чифта обувки изтърка

откакто тя излезе и не се завърна,

дори бурите не можеха да го спрат,

прибираше се за да поспи вечер,

пържеше яйца, от които две за нея,

ако през нощта тя все пак се върне,

които сутрин винаги изхвърляше

и пак куцукайки вървеше, вървеше,

все някъде, някога ще я настигне,

пък може би дори ще я пресрещне,

мислеха го за луд, а той се чудеше,

не знаят ли те, че земята е кръгла

и вървейки в една и съща посока,

все някога душите ще се срещнат

и той не спираше, напред вървеше,

трябваше да я стигне, дори отвъд,

как е изглеждала, не се сещаше,

надяваше се, тя да го разпознае,

затова той вървеше по същия път,

молеше се любовта да го забележи

и всичко пак да си е по старому.

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...