3 oct 2018, 2:32

Все още

433 1 3

Чакам те, от години те чакам...

Текат минутите - страшни години:

неми са, беззвучни, глухи -

глухи за болката в сърцето ми!

Чувам само екота на пулса -

кукувица няма в клетка!

 

Къде си, в чия гора си,

мила моя - незабравка в полето?

Непомилвана и недолюбена,

неухажвана от моя поглед...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюрхан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересни мисли... впечатлена съм.
    Хареса ми стиха ти
  • Благодаря за коментара Маргарита. Надявам се, че много не те е боляло докато го пишеш и не се чувстваш ощетена от това, че си оценила друг човек по достойнство... Разчитам на чувството ти за хумор. Още веднъж - мерси за топлите думи!
  • Ще я намериш! Или тя теб! Много ми хареса!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....