Oct 3, 2018, 2:32 AM

Все още

  Poetry » Love
430 1 3

Чакам те, от години те чакам...

Текат минутите - страшни години:

неми са, беззвучни, глухи -

глухи за болката в сърцето ми!

Чувам само екота на пулса -

кукувица няма в клетка!

 

Къде си, в чия гора си,

мила моя - незабравка в полето?

Непомилвана и недолюбена,

неухажвана от моя поглед...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересни мисли... впечатлена съм.
    Хареса ми стиха ти
  • Благодаря за коментара Маргарита. Надявам се, че много не те е боляло докато го пишеш и не се чувстваш ощетена от това, че си оценила друг човек по достойнство... Разчитам на чувството ти за хумор. Още веднъж - мерси за топлите думи!
  • Ще я намериш! Или тя теб! Много ми хареса!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...