Oct 3, 2018, 2:32 AM

Все още

  Poetry » Love
431 1 3

Чакам те, от години те чакам...

Текат минутите - страшни години:

неми са, беззвучни, глухи -

глухи за болката в сърцето ми!

Чувам само екота на пулса -

кукувица няма в клетка!

 

Къде си, в чия гора си,

мила моя - незабравка в полето?

Непомилвана и недолюбена,

неухажвана от моя поглед...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересни мисли... впечатлена съм.
    Хареса ми стиха ти
  • Благодаря за коментара Маргарита. Надявам се, че много не те е боляло докато го пишеш и не се чувстваш ощетена от това, че си оценила друг човек по достойнство... Разчитам на чувството ти за хумор. Още веднъж - мерси за топлите думи!
  • Ще я намериш! Или тя теб! Много ми хареса!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...