3 окт. 2018 г., 02:32

Все още

429 1 3

Чакам те, от години те чакам...

Текат минутите - страшни години:

неми са, беззвучни, глухи -

глухи за болката в сърцето ми!

Чувам само екота на пулса -

кукувица няма в клетка!

 

Къде си, в чия гора си,

мила моя - незабравка в полето?

Непомилвана и недолюбена,

неухажвана от моя поглед...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересни мисли... впечатлена съм.
    Хареса ми стиха ти
  • Благодаря за коментара Маргарита. Надявам се, че много не те е боляло докато го пишеш и не се чувстваш ощетена от това, че си оценила друг човек по достойнство... Разчитам на чувството ти за хумор. Още веднъж - мерси за топлите думи!
  • Ще я намериш! Или тя теб! Много ми хареса!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....