15 may 2009, 20:24  

Все още чувствам 

  Poesía » De amor
787 0 4


Все още чувствам

Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята.

Оставило ги бе едно момиче.
Тъй невинно, то си мислило, че
тъжен и нещастен е розовият океан.
Той от сълзите по него бил събран.  

Разбрах, че чувствата невинни
сякаш в мене бяха още силни.
Непредали се след ударите и хомота,
събрали страст за цели два живота.

Ала моят океан е станал тъмносин.
Вятърът играе, сочи път не един.
И гледайки към розовия залез в захлас,
къде ли е това момиче, питах аз?

© Емил Божилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...събрали страст за цели два живота..." Ето това е много силно!
  • Момичето може да е отвъд залеза и да чака теб просто ви дели разстояние, което всеки от вас трябва да премине за д стигнет един до друг.
  • Пожелавам ти да не я губиш,топлината
  • Чувствата никога не са наивни, ние сме такива, ако си мислим, че без тях може да се живее! Поздрав!
Propuestas
: ??:??