Все още чувствам
Все още чувствам
Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята.
Оставило ги бе едно момиче.
Тъй невинно, то си мислило, че
тъжен и нещастен е розовият океан.
Той от сълзите по него бил събран.
Разбрах, че чувствата невинни
сякаш в мене бяха още силни.
Непредали се след ударите и хомота,
събрали страст за цели два живота.
Ала моят океан е станал тъмносин.
Вятърът играе, сочи път не един.
И гледайки към розовия залез в захлас,
къде ли е това момиче, питах аз?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емил Божилов Todos los derechos reservados
