Все още помня първата любов,
бразда оставила дълбоко в мен
и шепа въглени запалила страстта,
които парят и до днешен ден!
Все още помня първата любов...
Животът - сгушил се във две очи.
И галещите капчици любов,
които още ме целуват в тъжни дни!
Все още помня първата любов...
Голямата, изгарящата - до кога ли?!
Защото истинската не е тя,
а твоята, която вече толко дни ме пали!
Все още помня първата любов,
но щом дойде време да си ида,
ще тръгна - прегърнал спомена за теб,
и знам - усмихнат ще изстина!
28.09.2010 г.
София
© Адриан Иванов Todos los derechos reservados