30 sept 2008, 21:27

Все още съм човек (макар и на ръба) 

  Poesía
600 0 6
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??