~iSkRiCa~ (Свобода) ~iSkRiCa~ (Свобода)
99
30 sept 2008, 21:27

Все още съм човек (макар и на ръба)

  Poesía
753 0 6
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...

Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.

Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.

Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0