Все още съм човек (макар и на ръба)
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.
Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.
Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
определено 
хубав стих,но тъжен.Усмихни се мила 