Все още съм човек (макар и на ръба)

30.09.2008 г., 21:27 ч.

Поезия

587 0 6

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Все още съм човек (макар и на ръба)

Искате да прочетете повече?

Предложения