Sep 30, 2008, 9:27 PM
Все още съм човек (макар и на ръба)
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.
Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.
Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.
Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.
Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!
© Свобода All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
хареса ми, Съни
определено -
Благодаря
-
хубави,но тьжни.и аз бих ти казала с любов:усмихвай се,мила,усмихвай се!талантлива си!
-
Харесах.Много.
-
хубав стих,но тъжен.Усмихни се мила -
Харесах
макар и на ръба
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
