~iSkRiCa~ (Свобода) ~iSkRiCa~ (Свобода)
99
Sep 30, 2008, 9:27 PM

Все още съм човек (макар и на ръба)

  Poetry
749 0 6
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...

Напоена съм с отрова.
С устни от разврат.
И аз съм...
като тоя мъртъв свят.

Черна жлъч съм.
Камък.
Пустота.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Ледена съм.
Извратена.
И съм тишина.
Малко съм ранена.
Малко... съм сама.

Вълна съм. Вечна.
Разбивам се и плача.
Още съм човечна.
Сърцето ми... в палача.

Още съм човек.
Макар и на ръба.
От век на век...
Все още съм човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0