14 jun 2006, 20:02

Все по-малко

  Poesía
1.7K 0 10

Все по-малко

Все по-малко стават нещата,
които ме изненадват.
Казват: Тя зрелостта, мъдрата
вече си казва думата -
не останах с душа на дете.

Все по-малко стават нещата,
които ме нараняват.
Казват: Въпрос на практика -
с времето свиква се с болката,
прагът и все по-високо вдигал се.

Все по-малко стават нещата,
които ми липсват, които обичам, които ме трогват...
Уморих се, ужасно е.
А това равнодушното и претръпнало пред мен -
живот ли е ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, но тъжен!Много тъжен!
  • Защо така?
    Рано е да се уморяваш, точно сега е времето всичко да те радва!
    Животът е пълен с красоти, само очакват да ги откриеш!
    Пожелавам ти го!
    Поздрав!

  • Изненадите шуртят в поток,
    но аз към тях съм безразличен,
    защото съм направил скок
    в живот за двама - романтичен.
  • Благодаря ви, че го прочетохте и за съветите също. Писателче, правим каквото можем. Желая ви изненадващ, трогателен и изпълнен с обич ден!
  • Хубаво е!Поздравче!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...