4o4ka (Румяна Димитрова)
12 496
14.06.2006 г., 20:02 ч.

Все по-малко 

  Поезия
1440 0 10

Все по-малко

Все по-малко стават нещата,
които ме изненадват.
Казват: Тя зрелостта, мъдрата
вече си казва думата -
не останах с душа на дете.

Все по-малко стават нещата,
които ме нараняват.
Казват: Въпрос на практика -
с времето свиква се с болката,
прагът и все по-високо вдигал се.

Все по-малко стават нещата,
които ми липсват, които обичам, които ме трогват...
Уморих се, ужасно е.
А това равнодушното и претръпнало пред мен -
живот ли е ?

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??