Все по-малко
Все по-малко стават нещата,
които ме изненадват.
Казват: Тя зрелостта, мъдрата
вече си казва думата -
не останах с душа на дете.
Все по-малко стават нещата,
които ме нараняват.
Казват: Въпрос на практика -
с времето свиква се с болката,
прагът и все по-високо вдигал се.
Все по-малко стават нещата,
които ми липсват, които обичам, които ме трогват...
Уморих се, ужасно е.
А това равнодушното и претръпнало пред мен -
живот ли е ?
© Румяна Димитрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
