Все същата
Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота
и земното притегляне уляга,
болящи, прешлените на нощта,
щом залезът в стъклата е пробягал,
щом совите задремват при тъма
и в тясната мастилена обител
ловуват неизписани неща,
и още неизмислени се скитат.
Не е вината, знам, но ми тежи,
че две звезди-случайни непознати,
полепнаха по нашите очи
и кимнаха случайно на луната.
Каква луна? Какво ти пиршество?
И тя отдавна сърпа си лекува
с подхвърлено от някого мерло,
и вече нито вижда, нито чува.
Все същата навярно съм била
и не със теб,
със себе си врагувам.
На Нищото предавам се сама
без страшен съд,
без църква и присъда.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления, наистина неподражаемо и прекрасно!
-
"и не със теб,
със себе си врагувам."
За мен това е драматична изповед на една търсеща и неспокойна душа, която безмлостно дълбае в себе си и се разголва пред света...
И всеки ред задържа погледа!
Толкова си различна като стил, Бен! -
Въздъхвам и ми е хубаво с вас! Благодаря ви за прочита и вниманието!
-
Комплименти, Рени!
-
Благодаря ти Наде, че си тук, че мога да те чета , когато имам нужда от поезия!
Младене и Мари, вие сте от моята водолейска порода. Често на хората се струваме странни, но пък сте ми толкова близки и разбираеми! Обичам да усещам творческите ви изяви и да ги чувствам подкожни! Бъдете вдъхновени и себе си! -
Такава невероятна луна си нарисувала!
Отново се възхищавам на поетичното ти майсторство! И те аплодирам! -
Надминала си дори себе си в това стихотворение, Райна. Толкова е твое! До неподражаемост. Аплаузи!
"Не ми понася тежката вина, ни тежко вино, кипнало накрая...
когато ме опари самота и земното притегляне уляга,
болящи, прешлените на нощта, щом залезът в стъклата е пробягал...
Каква луна? Какво ти пиршество? И тя отдавна сърпа си лекува
с подхвърлено от някого мерло, и вече нито вижда, нито чува.
Все същата навярно съм била и не със теб, със себе си врагувам.
На Нищото предавам се сама без страшен съд, без църква и присъда." -
Много " мое"!
-
Благодаря ти ,Стойчо! Винаги се радвам на присъствието ти!
-
Силно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
