Все същата
Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота
и земното притегляне уляга,
болящи, прешлените на нощта,
щом залезът в стъклата е пробягал,
щом совите задремват при тъма
и в тясната мастилена обител
ловуват неизписани неща,
и още неизмислени се скитат.
Не е вината, знам, но ми тежи,
че две звезди-случайни непознати,
полепнаха по нашите очи
и кимнаха случайно на луната.
Каква луна? Какво ти пиршество?
И тя отдавна сърпа си лекува
с подхвърлено от някого мерло,
и вече нито вижда, нито чува.
Все същата навярно съм била
и не със теб,
със себе си врагувам.
На Нищото предавам се сама
без страшен съд,
без църква и присъда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
