RainaVakova
413 2666
19.07.2018 г., 0:46 ч.

Все същата 

  Поезия » Друга
597 7 11

Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота
и земното притегляне уляга,
болящи, прешлените на нощта,
щом залезът в стъклата е пробягал,
щом совите задремват при тъма
и в тясната мастилена обител
ловуват неизписани неща,
и още неизмислени се скитат.
Не е вината, знам, но ми тежи,
че две звезди-случайни непознати,
полепнаха по нашите очи
и кимнаха случайно на луната.
Каква луна? Какво ти пиршество?
И тя отдавна сърпа си лекува
с подхвърлено от някого мерло,
и вече нито вижда, нито чува.
Все същата навярно съм била
и не със теб, 
със себе си врагувам.
На Нищото предавам се сама
без страшен съд,
без църква и присъда.
 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, наистина неподражаемо и прекрасно!
  • "и не със теб,
    със себе си врагувам."
    За мен това е драматична изповед на една търсеща и неспокойна душа, която безмлостно дълбае в себе си и се разголва пред света...
    И всеки ред задържа погледа!
    Толкова си различна като стил, Бен!
  • Въздъхвам и ми е хубаво с вас! Благодаря ви за прочита и вниманието!
  • Отново силни аплодисменти за твоята неподражаема поезия, Райна!
  • Комплименти, Рени!
  • Благодаря ти Наде, че си тук, че мога да те чета , когато имам нужда от поезия!
    Младене и Мари, вие сте от моята водолейска порода. Често на хората се струваме странни, но пък сте ми толкова близки и разбираеми! Обичам да усещам творческите ви изяви и да ги чувствам подкожни! Бъдете вдъхновени и себе си!
  • Такава невероятна луна си нарисувала!
    Отново се възхищавам на поетичното ти майсторство! И те аплодирам!
  • Надминала си дори себе си в това стихотворение, Райна. Толкова е твое! До неподражаемост. Аплаузи!

    "Не ми понася тежката вина, ни тежко вино, кипнало накрая...
    когато ме опари самота и земното притегляне уляга,
    болящи, прешлените на нощта, щом залезът в стъклата е пробягал...
    Каква луна? Какво ти пиршество? И тя отдавна сърпа си лекува
    с подхвърлено от някого мерло, и вече нито вижда, нито чува.
    Все същата навярно съм била и не със теб, със себе си врагувам.
    На Нищото предавам се сама без страшен съд, без църква и присъда."
  • Много " мое"!
  • Благодаря ти ,Стойчо! Винаги се радвам на присъствието ти!
  • Силно!
Предложения
: ??:??