19 mar 2016, 18:48  

Все така ще нехая

  Poesía » Otra
910 0 6

Остарявам, но бавно,

а акъл – на дете.

Беше временце славно...

Докога? На къде?

 

Ти въпрос не задавай!

Знам ли аз докога

ще лежа на морава

под небе – канава?

 

Знам ли аз... Но къде ти

в тези Божи очи

все ще бъда детето

разлюляно в мечти.

 

И от тънката мрежа

на въздушен хамак

все така ще изглеждам

поразително млад.

 

Все така ще нехая

на отсамния бряг –

ще отида ли в рая,

или в дяволски ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...