Все така ще нехая
Остарявам, но бавно,
а акъл – на дете.
Беше временце славно...
Докога? На къде?
Ти въпрос не задавай!
Знам ли аз докога
ще лежа на морава
под небе – канава?
Знам ли аз... Но къде ти
в тези Божи очи
все ще бъда детето
разлюляно в мечти.
И от тънката мрежа
на въздушен хамак
все така ще изглеждам
поразително млад.
Все така ще нехая
на отсамния бряг –
ще отида ли в рая,
или в дяволски ад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
