Mar 19, 2016, 6:48 PM  

Все така ще нехая 

  Poetry » Other
602 0 6

Остарявам, но бавно,

а акъл – на дете.

Беше временце славно...

Докога? На къде?

 

Ти въпрос не задавай!

Знам ли аз докога

ще лежа на морава

под небе – канава?

 

Знам ли аз... Но къде ти

в тези Божи очи

все ще бъда детето

разлюляно в мечти.

 

И от тънката мрежа

на въздушен хамак

все така ще изглеждам

поразително млад.

 

Все така ще нехая

на отсамния бряг –

ще отида ли в рая,

или в дяволски ад!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??