Остарявам, но бавно,
а акъл – на дете.
Беше временце славно...
Докога? На къде?
Ти въпрос не задавай!
Знам ли аз докога
ще лежа на морава
под небе – канава?
Знам ли аз... Но къде ти
в тези Божи очи
все ще бъда детето
разлюляно в мечти.
И от тънката мрежа
на въздушен хамак
все така ще изглеждам
поразително млад.
Все така ще нехая
на отсамния бряг –
ще отида ли в рая,
или в дяволски ад!
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
