Mar 19, 2016, 6:48 PM  

Все така ще нехая

  Poetry » Other
898 0 6

Остарявам, но бавно,

а акъл – на дете.

Беше временце славно...

Докога? На къде?

 

Ти въпрос не задавай!

Знам ли аз докога

ще лежа на морава

под небе – канава?

 

Знам ли аз... Но къде ти

в тези Божи очи

все ще бъда детето

разлюляно в мечти.

 

И от тънката мрежа

на въздушен хамак

все така ще изглеждам

поразително млад.

 

Все така ще нехая

на отсамния бряг –

ще отида ли в рая,

или в дяволски ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...