14 ene 2010, 9:42 2019-07-30T12:08:13+03:00

Все така за думите

Poesía » Otra

692 0 6

Невероятно колко сме бодливи!
Сърцата ни са като игленици,
промушвани от губерки и криви
иглички, и при всяка сричка

при всяка дума, подло изтървана,
когато се прегръщаме, далечни,
през гръдния ни кош дълбаят в рана
наточените мисли таралежни!

Публикувано във:

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

И хората са като таралежите - в стремеж да запълнят празнотата в душата си, се прегръщат, но се пробождат смъртоносно!
Харесах!!!

2010-01-16T06:24:23+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Добре се справяш с думите!
Поздравления!

2010-01-14T15:38:59+02:00
Laska (Ласка Александрова)

някои умеят да галят и таралежи

хубав стих

2010-01-14T12:57:44+02:00
vvvictor (Виктор Горов)

Вярно е,че мислите понякога са таралежни.
Поздравления!

2010-01-14T10:55:30+02:00
rudin (Иван Христов)

Невероятен стих!
Поздрави!*

2010-01-14T10:46:06+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0