26 ago 2016, 7:47

(по)Желания

  Poesía » Otra
570 1 1

Все тая да е! В тези:

желаем здраве, благоденствие, живот

пред чаша, от която да отпие

умората

преди да се сбогува с този епизод…

Виж, времето се сгушва

в сетивата

като избягало от своя дом дете,

щастливо и не мислещо за по-нататък...

До тук- живяхме си добре.

Мълчим

сред всички сродни думи,

обичащи ни искрено преди…

Преди е равно на раздяла-

отпивай, късай, хвърляй и върви…

Измислица са всички клетви-

знам, няма връщане назад.

От малката уютна клетка

си тръгва, сгънат в куфар,

целият ми личен свят…

Прозорецът, загърнат със завеси

ме скри от твоите очи…

Не питаш вече: как си и къде си,

а хубавото… е в солта, която предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...