26 ago 2016, 7:47

(по)Желания

  Poesía » Otra
579 1 1

Все тая да е! В тези:

желаем здраве, благоденствие, живот

пред чаша, от която да отпие

умората

преди да се сбогува с този епизод…

Виж, времето се сгушва

в сетивата

като избягало от своя дом дете,

щастливо и не мислещо за по-нататък...

До тук- живяхме си добре.

Мълчим

сред всички сродни думи,

обичащи ни искрено преди…

Преди е равно на раздяла-

отпивай, късай, хвърляй и върви…

Измислица са всички клетви-

знам, няма връщане назад.

От малката уютна клетка

си тръгва, сгънат в куфар,

целият ми личен свят…

Прозорецът, загърнат със завеси

ме скри от твоите очи…

Не питаш вече: как си и къде си,

а хубавото… е в солта, която предстои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...