(по)Желания
Все тая да е! В тези:
желаем здраве, благоденствие, живот
пред чаша, от която да отпие
умората
преди да се сбогува с този епизод…
Виж, времето се сгушва
в сетивата
като избягало от своя дом дете,
щастливо и не мислещо за по-нататък...
До тук- живяхме си добре.
Мълчим
сред всички сродни думи,
обичащи ни искрено преди…
Преди е равно на раздяла-
отпивай, късай, хвърляй и върви…
Измислица са всички клетви-
знам, няма връщане назад.
От малката уютна клетка
си тръгва, сгънат в куфар,
целият ми личен свят…
Прозорецът, загърнат със завеси
ме скри от твоите очи…
Не питаш вече: как си и къде си,
а хубавото… е в солта, която предстои.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
