7 mar 2008, 18:00

Все твоя...

  Poesía
1.1K 0 9
***

Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла.

След бурите, след трънните врати...
достигнах те и пламнах от покоя.
Повярва ли, че няма две сами?
По пътищата вечни все съм твоя!

Откъсвай ме! Изпивай ме без жал!
Препълних се с любов до изнемога!
Окъпах се от мрачната си кал!
Не искам да се връщам там...
                                                за Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...