***
Пребродих ги - кървящите мъгли.
Намерих те - безумно ожадняла.
Изгарях от струящите коси.
Побирах те. Притихвах онемяла.
След бурите, след трънните врати...
достигнах те и пламнах от покоя.
Повярва ли, че няма две сами?
По пътищата вечни все съм твоя!
Откъсвай ме! Изпивай ме без жал!
Препълних се с любов до изнемога!
Окъпах се от мрачната си кал! ...